Всички имаме машини на времето. Някои ни връщат в миналото, наричат

Всички имаме машини на времето. Някои ни връщат в предишното, назовават се мемоари, други ни придвижват в бъдещето, назовават се фантазии.

Джеръми Айрънс

В един предстоящ безоблачен ден, от дълго време предвиждан от футуролозите, човечеството непринудено ослепя. Нарекоха го „ Денят на Великия ноемврийски гонг “, тъй като от него насетне светът заживя с необятно затворени очи в унисон с големите тибетски гонгове, сложени по най-високите върхове на планетата.

Холограмният свят беше изключен. Индустриалният звук спря и хората напуснаха клоаките наречени градове. Атомните централи затвориха. Електрическите компании събраха своите кабели. Постоянните магнити събраха силата в компактни домашни реактори. Градският превоз, колите, корабите, самолетите, хеликоптерите и даже класическата физика се оказаха ненужни. Човекът сгъна време-пространството като любовна записка и го проби с молив. Хората схванаха, че няма смисъл да се щурат напред-назад, тъй като Вселената беше статична и само музиката създаваше чувство за придвижване.

Правителствата се разпаднаха. Свещениците сгънаха епитрахилите. Генералите се простреляха в слепоочията. Банкерите скочиха от високите етажи. Митничарите се обесиха на последната гранична преграда. А държавните чиновници затвориха последния пасианс и глътнаха ключа за общината. Въобще всичко си пристигна на мястото, когато човечеството сдаде властта и се съгласи да бъде „ стопанин без портфейл “ на една Програма, утвърдена от Съветът на Обединените гласове. Хората надскочиха кървавото „ Око за око “, надмогнаха спекулативното „ Обичай близък си “ и минаха към по-утопични послания като „ Ние сме едно, само че не идентични “, „ Единство, творчество, хубост “ и ултимативното - „ Едно сърце - една стратегия “. Интелигентната машина черпеше геодезична сила от недрата на Земята и управляваше човечеството посредством своите сървъри от дъното на океана. Настана време на всеобщо благополучие, а икономическият напредък остана черна страница в архивите от Епохата на Зримата заблуда.

И по този начин бе определен Денят на международното ослепяване. Хората към този момент нямаше потребност да виждат, тъй като нямаше нищо за гледане. Животът продължи напред с превръзка на очите. Без мижене, без хвърляне на белтъци, без надничане в непознати паници, без греди в окото и взиране в непознати неточности. Живот без следене, без видео игри, без цвят на кожата и без войни. Прозорците към външния свят бяха хлопнати. Всички облици бяха прилежно каталогизирани от Програмата. Очите се обърнаха във вътрешността и тъй като хората към този момент не можеха да се виждат, оставаше им да се чуят.

Това беше и денят, в който последното работно обвързване на Човека мина тихо в ръцете на Програмата. На първи ноември в далечната 2121 година за първи път никой не отиде на работа. Светът притихна. Всички се настаниха комфортно пред екраните и се взряха във Великия блестящ пиксел. Последва гонг и външният свят спря. Хората светнаха от вътрешната страна. Човечеството най-накрая се трансформира в едно пеещо сърце с чувствителни уши.

И нямаше към този момент апетит. Нямаше към този момент неравноправие. Хората оставиха земята в хладните ръце на машините и към този момент нямаше адамово проклинание, тъй като от Адам само ябълката остана потребна. Нямаше принцове и просяци. Нямаше подигравка и тормоз, нямаше подмятане на залъци, нито оскърбление на фискална основа. На никого не беше нужно непознатото. Бебетата получаваха рождена превръзка на очите и като съвременни циклопи се учеха да употребяват третото си око. И хората пееха. Високи сини гласове и пастелни низини. Терци, кварти, квинти, орнаменти от нараснали и намалени степени изграждаха мощното планетарно благозвучие. Нямаше към този момент вопли и стонове, нямаше рев и скърцане на зъби, имаше единствено химни, еподи и псалми. Квантовите компютри композираха новата планетарна симфония, под диригентската палка на Програмата. Машините групираха в действително време милиарди неповторими гласове и ги приобщаваха към херцовете на вселенската обич.

Хората заживяха на дребни херметични общности според от рождената си тоналност, а Програмата като съзнателен продуцент, уреждаше битовите им детайлности. Слънчеви куполи, умни домове, медитация, гимнастика, био храна на хапчета и тубички, разходки, танци и лекуване посредством песнопения. Хората най-накрая бяха щастливи. Те постилаха действителността пред себе си. И тъй като никой нямаше неприятни усеща. Животът беше ария.

Роботи-пазители и роботи-ментори се грижеха за удобството и сигурността на сляпото човечество. Невидимите навигатори, наричани още „ детегледачи “, се грижеха неразделно за своите господари. Всеки „ детегледач “ бе програмиран да открива безпогрешно обертоновете на поверения му глас и като порядъчен адютант почтително записваше данните. Програмата възпроизвеждаше милиарди комбинации от звуковите семпли на планетата, а човешките деца опознаваха света с уши, нос, гърло, кожа и вътрешен глас. Учеха езика на гъбите, тревите и дърветата, шепотът на мъховете и водораслите. Чуваха даже безмълвието на рибите и мекотелите, диалектите на земноводни, инсекти, птици и бозайници. Машината пазеше фонограма от всеки биологичен тип и освен. Тя съхраняваше гласовете на всички митологични същества. Песните на синия кит, скоропоговорките на делфина, загадъчният тембър на Сфинкса, серенадите на сирените и гракането на грифоните влязоха в наложителната образователна стратегия на консерваториите.

Човекът се концентрира върху вътрешния си глас, научи се да чува другия и да не се срами, на собствен ред, да бъде чут. Оставаше човек да изпее песента си до дъно.

***

Кики беше колоратурно-лиричен сопран от нехаен вид. Тя бе родена в тоналност Фа диез минор от богатото благозвучие на майка трагичен сопран, зодия Ми бемол минор и татко поетичен баритон, зодия Ре мажор. В младия глас имаше шепи от хедонизма на Брамс, щипка от паганизма на Стравински и зрънце от романтиката на Шопен. За нея се грижеха прословути ментори и вокални педагози. Нейните способности изрично я поставяха измежду най-обещаващите гласове на Гонга. В нея имаше нещо особено. В нея имаше контузия.

Кики беше на шест, когато тати Ре и мама Ми се разминаха в темпото. „ Детегледачите “ регистрираха несъответственост в характерите и Програмата нанесе нужните корекции. Родителските гласове бяха приобщени в нови хорови общности, а Кики се трансформира в глас-номад, пътуващ сред две музикални школи. Почти едновременно, Кики получи от родителите си два скъпи подаръка, две чудни братчета-гласчета – бебета-старчета, както с обич ги наричаше Кики. Момченцата бяха влюбени в нея и слушаха с боготворене нейните песни. Когато бяха непослушни, Кики им изнасяше къси поучителни арии, а след това сладичко си ги тормозеше отново с обич.

Кики порасна рано. По-бързо от другите гласове на нейната възраст, скоро, възползвайки се от свободата, тя стартира да прави каквото си желае. Един ден, на петнайсетгодишна възраст, когато гласът беше в най-чувствителната си фаза, Кики избяга. Наложи се намесата на Програмата. В рамките на три нощни гонга, Кики бе въдворена, а „ детегледачът “ й беше рестартиран и получи нов пакет сервизни протоколи. Въпреки съвършения надзор на Програмата, човешките гласове бяха запазили известна автономност. Те имаха свободна воля и сами имаха право да открият пътя към общата естетика. „ Детегледачът “ беше задължен категорично да извършва желанията на своя стопанин. Все по-рядко, само че въпреки всичко се случваше, някой различен избухлив глас да излизе от надзор и „ детегледачите “ получаваха скъп урок по човечност. Всеки ден Програмата потушаваше милиони мини протести на своеволните гласове. Това, което различаваше Програмата от човешката тирания от Епохата на Зримата заблуда, беше персоналното и почтително отношение на машината към всеки един от нейните господари. Гласовете бяха неповторими квантови вселени, способни да преобърнат ориста си във всеки един миг, за това Програмата нежно ги направляваше посредством своя общителен софтуеър.

***

Беше първият пролетен гонг и Кики имаше рожден ден. Тя навършваше пълноправие и огромният фамилен отбор се събра, с цел да насочи молебствия за обич и благополучие. Кики получи голям брой песни-честитки и музикални дарове. Татко Ре и мама Ми я затрупаха с нови звукови семпли. Баба До Диез минор я научи на китка неравноделни заклинания за изобилие и шанс. Братчетата й извършиха „ Етюд за два гласа и котка “ със специфичното присъединяване на котката.

Веселието продължи до първия сънлив гонг, когато гласовете се отдръпнаха в тишината. Единствено Кики остана да си тананика, до момента в който разглеждаше своите дарове. А измежду тях имаше доста нови резултати - от пърхането на крилцата на сини пеперуди до готически звуци от полярен бор. Имаше мантри, имаше молебствия, имаше абонамент за подкаста на най-великия DJ на Гонга – DJ Schoenberg. Получи даже рядката колекционерска класика - „ Дует за феникс и арфа “, в осъществяване на Жената Арфа и най-хубавият тълковник на феникси.
Разнесе се вибрацията на третия нощен гонг, когато Кики стигна до последния подарък.

- Шазам, отвори се! – изчурулика Кики и празничният файл автоматизирано се отвори.
Разнесе се къса интродукция на електронно пиано.

- Кон-ничи-уа, Кики ранг! - проговори на японски анахроничен електронен глас - Нека обертоновете ви пребъдат във Вечността!

- В името на Великия гонг! Какво си ти?! - засмя се Кики.

- Кики ранг, позволете ми да се показва. Аз съм Casio PT–80 - преносим японски синтезатор, модел 1984 година. На вашите услуги!
-
- Синтезатор? - още веднъж се засмя Кики – японски?! 1984? Ти значи си от Епохата на Зримата заблуда.

- По-точно от Началото на края на Зримата заблуда.

- О, знам! Това сме го учили. Токсини, захар и екрани. Секс, опиати и бодърствуване! Тъжни актове на изтощение пред гравитацията и гибелта. Е, Casio PT-80, от кого си ми подарък?

Настъпи тишина.

- Защо мълчиш? На теб приказвам, Casio ранг? –повтори иронично Кики, а тишината още веднъж се усили. След малко Casio-то отвърна.

- Аз съм подарък от Програмата.

- Хаха! Ти? От Програмата?! Сериозно? – Кики се обърка.

- Съвсем не господарке, Пи-Ти в никакъв случай не взима нещата прекомерно на съществено. – ведро отвърна Casio-то.

„ Детегледачът “ удостовери. Файлът бе изпратен от Програмата дружно с музикалната покана за „ Бала на пълнолетните гласове “! “ Мислите на Кики буйно запрепускаха. „ Най-важният подарък! Този от Програмата! Да се окаже някаква антикварна играчка?! Не съм на шест. А, даже и да бях. За какво ще ми служи тази догонгова машинка? Дали някой не си прави смешка с мен? “ Кики се възмущава известно време, след това се почувства изтощена.

- Е, Casio ранг, дано спим!

- Лека нощ, господарке! Нека…

- Шазам, затвори се! – заповяда Кики и не разреши на досадната машинка да довърши.

Кики се отдръпна. Полека укроти потока на мисълта, мина през гладко decrescendo, стигна до piano pianissimo и заспа в партитурите на Програмата.

Следва на стр. 2

-------------------------

Последвайте - новата публична страница на един от обичаните ни създатели.

Страница на публикацията: 01